Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна – както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих разчитала повече на късмета си.
Бих предприела повече пътешествия, бих изкачила повече планини и преплувала повече реки. И бих съзерцавала повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко фасул.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече. Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали – аз съм една от онези, които живяха разумно и практично, час след час, ден след ден, година след година.
О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден, година след година. Вместо да изживяавам толкова много години, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, грейка, дъждобран и парашут.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя боса още рано напролет и бих продължила така до късна есен.
Бих бягала повече от училище и нямаше да имам толкова шестици освен случайно, разбира се.
Бих танцулава повече. Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.
от Надин Стеър, 87-годишна" Този цитат,на тази жена ме кара да се замисля колко сме вглъбени в себе се и премерени в действията си.Прекалено много мислим ,прекалено много планираме ,прекалено много се задълбочаваме в проблемите ,които сами си създаваме .Май с тези си действия просто съществуваме ,а не ЖИВЕЕМ!!!!!
